В България има ренесанс на четенето
Време за зрелища и реалити или ера на духовност и смисъл е елементарният ни ден? Как ни трансформират книгите и по кое време става допустимо фантазиите да ни вършат по-богати на дух и стопански по-силни? Авторът на романа „ Хавра “, номиниран за националната премия „ Христо Г. Данов “ в раздел художествена литература Захари Карабашлиев.
Писането дава опция да се задълбочиш и да невлезеш в историите. То е колкото самотно, толкоз и споделено занятие, само че насладата е, когато от самотата произлезе това съвременно разбиране „ споделеност “.
Когато пишеш, е без значение какъв брой награди си получил, на какъв брой езици си превеждан, какъв брой издания имаш на книгата и какъв брой пиляди екземпляри са продадени от предходната книга, тъй като в актуалната, която пишеш, ти си постоянно дилетант, дилетант, ти си уязвим. И когато се случи тази споделеност и читателите я одобряват, има и наслада, и отдъхване по някакъв метод, само че и нова доза отговорност за идната книга, която също като че ли ще ти бъде отново първата.
Във времето след 90-те години свикнахме да чуваме, че българинът не чете. Това обаче не е цялостната истина. Истината е, че в никакъв случай образните изкуства не са били толкоз мощни, колкото в този момент. Никога малкия екран не ни е предоставяла толкова благоприятни условия „ да изчезнем “ от този свят. Има образци и за положителни опити, само че и за най-пошлите. И в тази образна конкуренция кой да предложи повече, остава все по-малко място за литература. Тиражите, които в миналото се реализираха, в този момент са немислими.
Искам обаче да слага една огромна запетая – това, което в България се случва през последните 5,6,7 години, е доста, доста позитивно. Четенето още веднъж стартира да притегля хората, появиха се доста нови фенове, тъй като има доста нови наши и непознати създатели, които съумяват да ни накарат да съпреживяваме и да разпознаваме край себе си света, в който желаеме да живеем или от който желаеме да избягаме.
Когато коригирам, аз не си разрешавам да натрапвам условия към създателя. Критериите ми са високи, само че осъзнавам, че нямам право да трансформирам, с изключение на, в случай че не ми е пожелан съвет. Радвам се обаче, когато оказа помощ да излезе нещо, което другояче не би могло да се появи на български език или на български създател.
Мисля, че идва нов читателски подем. В България има подем на четенето, споделям го безусловно отговорно. Четене, не просто като самоцел, а като просветеност, като просвещаване и като обучение, несъмнено. И нека пловдивчани да се възползват повече от срещите с създатели.
Интервюто чуйте от звуковия файл.
Писането дава опция да се задълбочиш и да невлезеш в историите. То е колкото самотно, толкоз и споделено занятие, само че насладата е, когато от самотата произлезе това съвременно разбиране „ споделеност “.
Когато пишеш, е без значение какъв брой награди си получил, на какъв брой езици си превеждан, какъв брой издания имаш на книгата и какъв брой пиляди екземпляри са продадени от предходната книга, тъй като в актуалната, която пишеш, ти си постоянно дилетант, дилетант, ти си уязвим. И когато се случи тази споделеност и читателите я одобряват, има и наслада, и отдъхване по някакъв метод, само че и нова доза отговорност за идната книга, която също като че ли ще ти бъде отново първата.
Във времето след 90-те години свикнахме да чуваме, че българинът не чете. Това обаче не е цялостната истина. Истината е, че в никакъв случай образните изкуства не са били толкоз мощни, колкото в този момент. Никога малкия екран не ни е предоставяла толкова благоприятни условия „ да изчезнем “ от този свят. Има образци и за положителни опити, само че и за най-пошлите. И в тази образна конкуренция кой да предложи повече, остава все по-малко място за литература. Тиражите, които в миналото се реализираха, в този момент са немислими.
Искам обаче да слага една огромна запетая – това, което в България се случва през последните 5,6,7 години, е доста, доста позитивно. Четенето още веднъж стартира да притегля хората, появиха се доста нови фенове, тъй като има доста нови наши и непознати създатели, които съумяват да ни накарат да съпреживяваме и да разпознаваме край себе си света, в който желаеме да живеем или от който желаеме да избягаме.
Когато коригирам, аз не си разрешавам да натрапвам условия към създателя. Критериите ми са високи, само че осъзнавам, че нямам право да трансформирам, с изключение на, в случай че не ми е пожелан съвет. Радвам се обаче, когато оказа помощ да излезе нещо, което другояче не би могло да се появи на български език или на български създател.
Мисля, че идва нов читателски подем. В България има подем на четенето, споделям го безусловно отговорно. Четене, не просто като самоцел, а като просветеност, като просвещаване и като обучение, несъмнено. И нека пловдивчани да се възползват повече от срещите с създатели.
Интервюто чуйте от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ